Пълномощното е един от най-често удостоверяваните документи в една нотариална кантора. Този документ дава възможност упълномощителят да действа „дистанционно“, чрез друго, доверено лице. Обикновено причината за даване на пълномощно е липсата на условия да се явите лично за извършване на определено действие. Натоварвайки друг да извърши действието, той го извършва от Ваше име и за Ваша сметка.Упълномощаването не Ви лишава от правото сам да извършите правните действия, с които сте натоварил пълномощника.

Дадените права зависят единствено и само от Вашата воля, но е добре тя да е изразена ясно и да не позволява двусмислие, което би Ви навредило. Пълномощните могат да бъдат специални – за извършване на конкретни действия или общи и по този начин да обхващат повече права.

Пълномощното може да бъде оттеглено и да прекрати своето действие. За целта е важно да уведомите лицето, което е упълномощено. Официален документ, доказващ, че сте уведомили пълномощника за оттегляне на пълномощното може да бъде нотариалната покана.

Съществена част от пълномощните на всички нотариуси се регистрират в специален електронен регистър, който се поддържа от Нотариалната камара. В него се въвежда информация и за оттеглените пълномощни.

Нотариалните удостоверявания в чужбина може да стане по два начина: Първият е да заверите документите в българското консулство в страната Ви на пребиваване. Консулът изпълнява ролята на нотариус и при него важат същите правила като за заверки при български нотариус. Ако това ви е невъзможно, следва да заверите документа пред съответния нотариус в съответната страна. На заверката на нотариуса трябва да е отбелязана датата, на която е заверен документа и дали е заверен подпис или съдържание или и двете. Ако страната е членка на Хагската конвенция, след заверката на нотариуса се поставя АПОСТИЛ. Апостилът за заверен от чужд нотариус документ не може да бъде поставен в България. След нотариалната заверка и поставянето на апостила следва да изпратите документите в оригинал в България, където се превеждат. Ако страната не е членка на Хагската конвенция заверката се извършва съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Първо се заверява от нотариуса в чужбина, след което се слага печат от надлежния отговорен орган в тази страна (например Министерство на Вътрешните Работи или Министерство на правосъдието). Следва заверка от българското консулство в тази страна. След тази заверка документът се изпраща в оригинал в България, където се превежда и се слага печат на Министерство на Външните Работи, отдел „Консулски”.